Най-големият синтетичен диамант

Синтетичен диамант 5.19 карата е представен в лабораторията на GIA в Хонг Конг

Камъкът съдържа естествено изглеждащи вътрешни връзки и би могло погрешно да бъде идентифициран като естествен диамант, без експертно микроскопско изследване.

Гемологичния институт на Америка (GIA) съобщи за „най-големия“ синтетичен диамант т.е. лабораторно създаден диамант залавян до този момент. Диамантът е бил представен за оценка, без да се уведоми за неговия лабораторен произход.


„Следователно този случай подчертава значението на използването на съвременни инструменти, както и на конвенционални гемоложки техники, за да се гарантира точна идентификация,“ категорични са от GIA.

GIA съветват да се доверите на експерт за покупка и оценка на диамант или бижу с диамант, придружен със сертификат, като гаранция за вашата инвестиция.

Синтетичен диамант GIA
НУРИ ДИМИТРОВА ЛИЦЕНЗИРАН ЕКСПЕРТ ОЦЕНИТЕЛ НА ДИАМАНТИ – ПОВЕЧЕ ИНФОРМАЦИЯ ЗА ЦЕНИ ЗА ОЦЕНКА НА ДИАМАНТ МОЖЕ ДА ОТКРИЕТЕ ТУК

___________________________________________

*Лабораторните или синтетични диаманти притежават почти идентични физични и химични свойства със естествените си “събратя”. Тъй като биват лабораторно отгледани с процеси, симулиращи тези, с които природата създава естествените диаманти. Синтетичните камъни поддържат по-ниска цена, тъй като могат да бъдат произведени в неограничени количества.

Един от методите за получаване на синтетични диаманти е разработен през 50-те години на ХХ век от „General Electric“. Състои се от компресиране на въглерод (най-често графит) под високо налягане между 10,1.109 и 20,2.109 Ра и температура над 2500°С. При тези условия разстоянията между атомите в кристалната решетка на графита се намаляват и те се прегрупират в диамантена структура. Растежът на диамантените кристалчета става самопроизволно без необходимост от внасяне на кристални зародиши. Когато като катализатор се ползват метални частици, процесът може да протече и при значително по-ниски температура и налягане – 800-1200°С и 4,4.108 до 55,7.108. Тази производствена технология вече е остаряла, а получаваните по нея диаманти не са достатъчно качествени – повечето са с жълтеникав до жълтокафяв цвят и търговците ги наричат „канарчета“.

Последният метод за производство използва химическо наслагване и реакция между газове чрез изпаряване, при което се оформят синтетичните камъни. Гореща газова смес, която съдържа водород или метан, се провежда през субстрат при нормално налягане. След облъчването на въглерода с микровълни, той започва да се отлага върху повърхността под формата на диамант. Когато субстратът се състои от силиций, камъкът става поликристален, т.е. състои се от безброй миниатюрни кристалчета. Този процес се управлява по-лесно и дава възможност за предопределяне на формата на диамантите, което го прави и по-ефективен. Чрез него могат да се създават свръхтънки диамантени пластове за микропроцесори или по-плътни за различни други цели. Могат да се произвеждат и кристално чисти безцветни диаманти с висока бижутерийна стойност.